Новини

Арктическият маршрут - бъдещето на корабоплаването


Топенето на ледените блокове на Арктика предоставя набор от огромни възможности и предизвикателства, които се усещат отвъд Полярния кръг. Неслучайно страни като Русия и Китай започват луда надпревара за придобиване на контрол над доходоносните и стратегически важни морски пътища и ресурси на Далечния север. Борбата в един от най-суровите райони на света е за природен газ, нефт, риба и осъществяване на контрол върху възникващите нови морски плавателни пътища. С други думи, изменението на климатичните условия означава много повече от „топене на лед“. Тази ситуация е изключително подходяща за отварянето на нови маршрути и достъп до нови пазари, което от своя страна води до откриването на големи перспективи за корабните компании. Освен познатия „Арктически път“ в действителност хоризонтите на Арктика са открити и за редица други потенциални морски маршрути.

Най- популярният сред тях е Северният морски път (NSR), но възможните опасностите, които произлизат от използването на този непредсказуем маршрут показват, че индустрията е разногласна относно неговото бъдеще. Несигурността, която крие корабоплаването около Арктика стана причина Международният съюз на морските застрахователи да заяви, че застраховка за пътуване по него може да се прави само за изрично и конкретно определени рискове.

Северният морски маршрут (NSR), разкрива множество проходи по руска Арктика. Той пресича пет периферни морета: Баренцово море, Карско море, Лаптево море, Източносибирско море и Чукотско море, докато достигне Беринговия проток между Аляска и Сибир.

Връзката със света

Според проучване направено от Копенхагенското бизнес училище, Арктическият маршрут разполага с потенциал да заобиколи Суетцкия канал и да намали времето за пътуване между Азия и Европа с цели 40 %. Съгласно уеб платформата searoutes.com времето, което е необходимо на кораб, който плава от Южна Корея до Германия и минава покрай нос Добра надежда в Южна Африка се равнява на около 46 дни. Да не говорим, че ако преминава през Суецкия канал, времето за пристигане ще бъде приблизително 34 дни. В случай че се избере Северният морски маршрут, времето се съкращава на 23 дни.  

Това е една добра търговска възможност, привличаща вниманието на транспортните линии, които търсят да намалят разходите си и така да спестят огромни количества време (и пари). През 2012 г. 46 кораба плават по протежението на Северния морски маршрут (NSR), натоварени с 4 милиона тона. Тази цифра без 2013 г. достига 71 милиона тона. През 2014 г. обаче трафикът драстично намалява, тъй като сривът в цените на петрола премахва ползите за спестяване на гориво. Но тази ситуация не продължава дълго. В края на 2016 г. стойността на петрола започва да се повишава, което от своя страна обръща вниманието на корабните компании отново към използването на Северния морски маршрут. Руската държавна агенция „Росморрехфлот“ посочва, че през първата половина на 2018 г. се наблюдава увеличение с 81 % на корабите, използващи Северния морски маршрут. Съгласно статистиката корабните компании са превозили общо 9,95 милиона стоки, което е двойно повече в сравнение с количеството регистрирано през 2017 г.

През октомври 2018 г. корабният гигант Мaersk завърши своето 37-дневно пътуване по Северният морски път. Компанията ясно подчерта, че не гледа на Арктика като алтернатива и отбеляза, че пътуването е било единичен случай. С извършването на този морски превоз Venta Maersk стана първият контейнеровоз, преминал по Северният маршрут.  До този момент, през въпросния маршрут преминават предимно танкери и пътнически кораби.

Какви рискове крие арктическото корабоплаване и какво прави корабната индустрия по въпроса?

Прочетете текста по-долу и разберете отговорите на тези въпроси. Данните са извлечени от историческото пътешествие на Christophe de Margerie, който през август 2018 г. е превозил руски втечнен природен газ. Този кораб преминава през Северният морски маршрут за рекордно кратко време – 7 дни и 17 часа. Подобно на Veneta Maersk, е построен така, че да издържа на дългите арктически препятствия.

Новата студена война

Северният морски маршрут може да бъде използван само три месеца в годината. През останалото време промяната на климата оказва изключително голямо значение. Ето защо, според Националната академия на науките на САЩ корабите, които не разполагат с разрушаващи леда корпуси не биха могли да плават безаварийно по него.

Ако Северният морски маршрут се превърне в реална алтернатива и един от основните търговски пътища освен неизбежни последици за околната среда  ще се забележат и големи геополитически вълнения.

Също така, не трябва да забравяме, че този арктически маршрут се намира в изключителната икономическа зона на Русия, а 30 % от БВП на страната зависи от този регион. Руснаците целят да развият вътрешната си корабоплавателна индустрия, а решаващият фактор е само един – национализацията на транспорта на природни ресурси по протежението на Северният морски път. Всяка чужда компания или институция ще трябва да се стреми към установяване на сътрудничество с Русия. Ако Северният път стане процъфтяващ морски маршрут най-голяма заслуга за това ще има Русия, която ще заема ролята на водещ фактор на търговските взаимоотношения в сектора.

Може би в недалечно бъдеще Русия ще успее да убеди корабната индустрията да гледа на Северният морски път като на безопасна алтернатива, на традиционен маршрут, по които плават кораби от Гвинейския залив, Африканския рог и Суецкия канал.
Също така,  разходите за тарифите, произтичащи от търговската война между САЩ и Китай, биха могли да бъдат компенсирани поне отчасти от спестяване на гориво.

Несигурно бъдеще

Въпреки  изложените по-горе прогнози, естествената предпазливост и конвенционалната мъдрост все още предполагат, че потенциалът на Северният път е ограничен за контейнерно корабоплаване. 

През май 2017 г. в интервю Malte Humper, стратегически директор и основател на Арктическия институт, заяви, че Северният път „няма да стане основен корабоплавателен маршрут. Не днес и не през 2030 г.“ На сибирското крайбрежие липсва необходимата пристанищна инфраструктура, за да може корабната индустрия да използва Северните ледовити маршрути ползотворно. Ако индустрията на корабоплаването реши да използва Северният морски път редовно, почти сигурно е, че ще трябва да разработи нови, екологични технологии, които да ограничават ефекта върху околната среда, както в морето, така и в пристанищата.

Днес бързо топящите се ледници превръщат неуредения все още въпрос за международно правния статус на Арктическия регион и неговия шелф в централна тема, която ще оказва все по-голямо влияние върху геополитическата ситуация. Арктика е единствената неподелена територия на планетата Земя, която за разлика от Антарктида е напълно пригодна за усвояване. Това неизбежно води до рязко повишаване на съперничеството между съвременните велики сили.

Ние използваме бисквитки.